Постинг
20.01.2014 19:06 -
Аз оставам.
Автор: spiteli
Категория: Политика
Прочетен: 1902 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 20.01.2014 19:11
Прочетен: 1902 Коментари: 3 Гласове:
4
Последна промяна: 20.01.2014 19:11
22 хиляди българи емигрират всяка година.
27% от населението би емигрирало и сега,
ако му се отдаде възможност.
Аз обаче оставам. С всяка изминала година изпращам мои познати и приятели - част от тези 22 хиляди. Изпращам ги с пожеланието за успех и по-добър живот, въпреки че подсъзнанието ми тропа намусено с крак и им мърмори да си хванат саковете и да се върнат обратно там, където им е мястото - в родината им. Е, те все пак заминават - за да учат, за да работят, за да живеят. А на летището за спомен оставят надежди, мечти и опасения - че един ден, когато се върнат, всичко ще е наред. България ще е това, което би трябвало да бъде.
А аз оставам. Уча, работя и живея. Правя го с удоволствие. И съм щастлива. На инат на онези, които чрез глупави закони и грабеж се опитват да ме накарат да замина. Да пожелая живота далеч от тук, където няма да бъда тъпкана от управляващите.
Как да искам да бъда на място, което ми е чуждо? Как да искам да бъда далеч от корените си, далеч от всичко родно и свято? И как да имам вяра, че нещата ще се променят, ако откажа да бъда част от промяната?
Аз оставам. За да се боря. За себе си, за близките си, за сънародниците ми. За тези, които са около мен и онези, които са далеч. Оставам. И никъде няма да ходя. Защото тук ми е мястото. И никой не може да ме убеди в обратното.
Защото има българи, чиито дух не можете да пречупите.
А докато ги има тях - ще има и България.
ако му се отдаде възможност.
Аз обаче оставам. С всяка изминала година изпращам мои познати и приятели - част от тези 22 хиляди. Изпращам ги с пожеланието за успех и по-добър живот, въпреки че подсъзнанието ми тропа намусено с крак и им мърмори да си хванат саковете и да се върнат обратно там, където им е мястото - в родината им. Е, те все пак заминават - за да учат, за да работят, за да живеят. А на летището за спомен оставят надежди, мечти и опасения - че един ден, когато се върнат, всичко ще е наред. България ще е това, което би трябвало да бъде.
А аз оставам. Уча, работя и живея. Правя го с удоволствие. И съм щастлива. На инат на онези, които чрез глупави закони и грабеж се опитват да ме накарат да замина. Да пожелая живота далеч от тук, където няма да бъда тъпкана от управляващите.
Как да искам да бъда на място, което ми е чуждо? Как да искам да бъда далеч от корените си, далеч от всичко родно и свято? И как да имам вяра, че нещата ще се променят, ако откажа да бъда част от промяната?
Аз оставам. За да се боря. За себе си, за близките си, за сънародниците ми. За тези, които са около мен и онези, които са далеч. Оставам. И никъде няма да ходя. Защото тук ми е мястото. И никой не може да ме убеди в обратното.
Защото има българи, чиито дух не можете да пречупите.
А докато ги има тях - ще има и България.
© България е добро място за живеене и ра...
© Трети март не ни разделя – разделят ни...
Искам да живея добре в България!
© Трети март не ни разделя – разделят ни...
Искам да живея добре в България!
Герд Мюлер: Бежанската криза едва сега з...
Кой е по по-най във Варна или провинциал...
Мангал-танк (с)
Кой е по по-най във Варна или провинциал...
Мангал-танк (с)
Търсене
За този блог
Гласове: 16
Архив